месене

Речник на българския език

месене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-се-не
членувано ме-се-не-то
мн.ч. ме-се-ния
членувано ме-се-ни-я-та