месачка

Речник на българския език

меса̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. меса̀чки, ж. Жена месач.

Грешни изписвания (3)

  • месачкъ
  • мисачка
  • мисачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сач-ка
членувано ме-сач-ка-та
мн.ч. ме-сач-ки
членувано ме-сач-ки-те
звателна форма