месач

Речник на българския език

меса̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. меса̀чи, м. Работник във фурна, който меси хляб.

Грешни изписвания (1)

  • мисач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сач
непълен член ме-са-ча
пълен член ме-са-чът
мн.ч. ме-са-чи
членувано ме-са-чи-те
бройна форма ме-са-ча
звателна форма —

Връзки