месарка

Речник на българския език

меса̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. меса̀рки, ж. Жена месар.

Грешни изписвания (3)

  • месаркъ
  • мисарка
  • мисаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сар-ка
членувано ме-сар-ка-та
мн.ч. ме-сар-ки
членувано ме-сар-ки-те
звателна форма