мерилка

Речник на българския език

мерѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мерѝлки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване.

Грешни изписвания (3)

  • мерилкъ
  • мирилка
  • мирилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-рил-ка
членувано ме-рил-ка-та
мн.ч. ме-рил-ки
членувано ме-рил-ки-те
звателна форма