меридиан

Речник на българския език

меридиа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. меридиа̀ни, (два) меридиа̀на, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата полюса на земното кълбо.
прил. меридиа̀нен, меридиа̀нна, меридиа̀нно, мн. меридиа̀нни.
прил. меридиа̀нов, меридиа̀нова, меридиа̀ново, мн. меридиа̀нови.

Грешни изписвания (7)

  • мередеан
  • мередиан
  • меридеан
  • миредеан
  • миредиан
  • миридеан
  • миридиан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ри-ди-ан
непълен член ме-ри-ди-а-на
пълен член ме-ри-ди-а-нът
мн.ч. ме-ри-ди-а-ни
членувано ме-ри-ди-а-ни-те
бройна форма ме-ри-ди-а-на
звателна форма