меренге

Речник на българския език

меренге съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-рен-ге
членувано ме-рен-ге-то
мн.ч. ме-рен-ге-та
членувано ме-рен-ге-та-та