мерджан

Речник на българския език

мерджа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити.
прил. мерджа̀нов, мерджа̀нова, мерджа̀ново, мн. мерджа̀нови.

Грешни изписвания (1)

  • мирджан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мер-джан
непълен член мер-джа-на
пълен член мер-джа-нът
мн.ч. мер-джа-ни
членувано мер-джа-ни-те
бройна форма мер-джа-на
звателна форма