менче

Речник на българския език

мѐнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мѐнчета, ср. Малък меден съд; котле.

Грешни изписвания (1)

  • менчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-че
членувано мен-че-то
мн.ч. мен-че-та
членувано мен-че-та-та