менует

Речник на българския език

менуѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. менуѐти, (два) менуѐта, м.
1. Старинен френски танц и неговата музика.
2. Музикално произведение в такта на този танц, което е част от соната или симфония.

Грешни изписвания (3)

  • меноет
  • миноет
  • минует

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ну-ет
непълен член ме-ну-е-та
пълен член ме-ну-е-тът
мн.ч. ме-ну-е-ти
членувано ме-ну-е-ти-те
бройна форма ме-ну-е-та
звателна форма