ментърджия

Речник на българския език

мѐнтърджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. мѐнтърджии, м. Разг. Лъжец, измамник.

Грешни изписвания (11)

  • ментарджеа
  • ментарджеъ
  • ментарджея
  • ментарджиа
  • ментарджиъ
  • ментарджия
  • ментърджеа
  • ментърджеъ
  • ментърджея
  • ментърджиа
  • ментърджиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-тър-джия
непълен член мен-тър-джи-я-та
пълен член мен-тър-джи-я-та
мн.ч. мен-тър-джии
членувано мен-тър-джи-и-те
бройна форма мен-тър-джии
звателна форма мен-тър-джи-йо