менторство

Речник на българския език

менторство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-тор-с-т-во
членувано мен-тор-с-т-во-то
мн.ч. мен-тор-с-т-ва
членувано мен-тор-с-т-ва-та