мѐнтор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. мѐнтори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник.
прил. мѐнторски, мѐнторска, мѐнторско, мн. мѐнторски. Менторски тон.
прил. мѐнторски, мѐнторска, мѐнторско, мн. мѐнторски. Менторски тон.
Грешни изписвания (1)
- ментур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мен-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | мен-то-ра | |
| пълен член | мен-то-рът | |
| мн.ч. | мен-то-ри | |
| членувано | мен-то-ри-те | |
| бройна форма | мен-то-ра | |
| звателна форма | — | |