ментол

Речник на българския език

менто̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло.
прил. менто̀лов, менто̀лова, менто̀лово, мн. менто̀лови. Ментолови бонбони.

Грешни изписвания (1)

  • минтол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-тол
непълен член мен-то-ла
пълен член мен-то-лът
мн.ч. мен-то-ли
членувано мен-то-ли-те
бройна форма мен-то-ла
звателна форма