ментов

Речник на българския език

мѐнтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. мѐнта

Грешни изписвания (3)

  • ментув
  • ментоф
  • ментуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мен-тов
непълен член мен-то-вия
пълен член мен-то-ви-ят
ж. р. мен-то-ва
членувано мен-то-ва-та
ср. р. мен-то-во
членувано мен-то-во-то
мн. ч. мен-то-ви
членувано мен-то-ви-те