менителница

Речник на българския език

менѝтелница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Банков термин: кредитен документ, по силата на който едно лице задължава друго лице да изплати на трето лице определена парична сума на определено място и време

Грешни изписвания (15)

  • менителнеца
  • менителнецъ
  • менителницъ
  • менитилнеца
  • менитилнецъ
  • менитилница
  • менитилницъ
  • минителнеца
  • минителнецъ
  • минителница
  • минителницъ
  • минитилнеца
  • минитилнецъ
  • минитилница
  • минитилницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ни-тел-ни-ца
членувано ме-ни-тел-ни-ца-та
мн.ч. ме-ни-тел-ни-ци
членувано ме-ни-тел-ни-ци-те
звателна форма