менингит

Речник на българския език

менингѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възпаление на мозъчната ципа, причинено от бактерии или вируси.

Грешни изписвания (3)

  • мененгит
  • миненгит
  • минингит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-нин-гит
непълен член ме-нин-ги-та
пълен член ме-нин-ги-тът
мн.ч. ме-нин-ги-ти
членувано ме-нин-ги-ти-те
бройна форма ме-нин-ги-та
звателна форма