мензура

Речник на българския език

мензу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мензу̀ри, ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове.

Грешни изписвания (3)

  • мензуръ
  • минзура
  • минзуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-зу-ра
членувано мен-зу-ра-та
мн.ч. мен-зу-ри
членувано мен-зу-ри-те
звателна форма