менажер

Речник на българския език

менажѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. менажѐри, м.
1. Покровител, ръководител.
2. Ръководител на професионален отбор, артистичен състав, трупа, който се грижи за преуспяването им и организира изявите им.

Грешни изписвания (3)

  • менъжер
  • минажер
  • минъжер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-на-жер
непълен член ме-на-же-ра
пълен член ме-на-же-рът
мн.ч. ме-на-же-ри
членувано ме-на-же-ри-те
бройна форма ме-на-же-ра
звателна форма