мелодика

Речник на българския език

мело̀дика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Наука за мелодията.
2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. Мелодика на стиха.

Грешни изписвания (7)

  • мелодека
  • мелодекъ
  • мелодикъ
  • милодека
  • милодекъ
  • милодика
  • милодикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ло-ди-ка
членувано ме-ло-ди-ка-та
мн.ч. ме-ло-ди-ки
членувано ме-ло-ди-ки-те
звателна форма