мелба

Речник на българския език

мѐлба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѐлби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити.

Грешни изписвания (1)

  • мелбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мел-ба
членувано мел-ба-та
мн.ч. мел-би
членувано мел-би-те
звателна форма