мелачка

Речник на българския език

мела̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мела̀чки, ж. Общо название на различни видове уреди за мелене.

Грешни изписвания (3)

  • мелачкъ
  • милачка
  • милачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-лач-ка
членувано ме-лач-ка-та
мн.ч. ме-лач-ки
членувано ме-лач-ки-те
звателна форма