меланж

Речник на българския език

мела̀нж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Прежда с различно оцветени влакна.
2. Смес от различни по форма еднородни предмети.
3. Кафе с мляко.

Грешни изписвания (2)

  • меланш
  • миланш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ланж
непълен член ме-лан-жа
пълен член ме-лан-жът
мн.ч. ме-лан-жи
членувано ме-лан-жи-те
бройна форма ме-лан-жа
звателна форма