мекосърдечие

Речник на българския език

мекосърдечие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ко-сър-де-чие
членувано ме-ко-сър-де-чи-е-то
мн.ч. ме-ко-сър-де-чия
членувано ме-ко-сър-де-чи-я-та