мекица

Речник на българския език

мекѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мекѝци, ж. Пържено тестено изделие.

Грешни изписвания (3)

  • мекицъ
  • микица
  • микицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ки-ца
членувано ме-ки-ца-та
мн.ч. ме-ки-ци
членувано ме-ки-ци-те
звателна форма