мекере

Речник на българския език

мекерѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мекерѐта, ср. Разг. Подлец, подлизурко.

Грешни изписвания (3)

  • мекире
  • микере
  • микире

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ке-ре
членувано ме-ке-ре-то
мн.ч. ме-ке-ре-та
членувано ме-ке-ре-та-та