мезе

Речник на българския език

мезѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мезѐта, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе.
Мезе в устата (съм, ставам). — Обект на присмех, на подигравки.

Грешни изписвания (1)

  • мизе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-зе
членувано ме-зе-то
мн.ч. ме-зе-та
членувано ме-зе-та-та