междуметие

Речник на българския език

междумѐтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. междумѐтия, ср. Спец. В езикознанието — неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природни или животински звукове.

Грешни изписвания (3)

  • междометие
  • миждометие
  • миждуметие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меж-ду-ме-тие
членувано меж-ду-ме-ти-е-то
мн.ч. меж-ду-ме-тия
членувано меж-ду-ме-ти-я-та