межда

Речник на българския език

1. межда̀ — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. междѝ, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор.

Грешни изписвания (3)

междъ
мижда
миждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		меж-да
ед.ч.	членувано	меж-да-та
мн.ч.		меж-ди
мн.ч.	членувано	меж-ди-те
звателна форма		—

2. Межда — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (3)

междъ
мижда
миждъ

Връзки

Вход