медицина

Речник на българския език

медицѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания.
прил. медицѝнски, медицѝнска, медицѝнско, мн. медицѝнски. Медицинска помощ. Медицинска академия.Съдебна медицина. Дял от медицината, свързан с преценка на настъпили телесни повреди или насилствена смърт.
Народна медицина. — Лечение с билки и други нелекарствени средства.

Грешни изписвания (7)

  • медецина
  • медецинъ
  • медицинъ
  • мидецина
  • мидецинъ
  • мидицина
  • мидицинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ди-ци-на
членувано ме-ди-ци-на-та
мн.ч. ме-ди-ци-ни
членувано ме-ди-ци-ни-те
звателна форма