медиум

Речник на българския език

мѐдиум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мѐдиуми, м. Лице, което владее спиритическото изкуство да осъществява връзка между хората и духовете на мъртвите.

Грешни изписвания (3)

  • медеом
  • медеум
  • медиом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ди-ум
непълен член ме-ди-у-ма
пълен член ме-ди-у-мът
мн.ч. ме-ди-у-ми
членувано ме-ди-у-ми-те
бройна форма ме-ди-у-ма
звателна форма