медиатор

Речник на българския език

медиа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • медеатор
  • медеатур
  • медиатур
  • мидеатор
  • мидеатур
  • мидиатор
  • мидиатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ди-а-тор
непълен член ме-ди-а-то-ра
пълен член ме-ди-а-то-рът
мн.ч. ме-ди-а-то-ри
членувано ме-ди-а-то-ри-те
бройна форма ме-ди-а-то-ра
звателна форма