мегапроява

Речник на българския език

мегапроява съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мегапроъва

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-гап-ро-я-ва
членувано ме-гап-ро-я-ва-та
мн.ч. ме-гап-ро-я-ви
членувано ме-гап-ро-я-ви-те
звателна форма