мегаизтънчен

Речник на българския език

мегаизтънчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мегаистънчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-га-из-тън-чен
непълен член ме-га-из-тън-че-ния
пълен член ме-га-из-тън-че-ни-ят
ж. р. ме-га-из-тън-че-на
членувано ме-га-из-тън-че-на-та
ср. р. ме-га-из-тън-че-но
членувано ме-га-из-тън-че-но-то
мн. ч. ме-га-из-тън-че-ни
членувано ме-га-из-тън-че-ни-те