мегавеличие

Речник на българския език

мегавеличие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-га-ве-ли-чие
членувано ме-га-ве-ли-чи-е-то
мн.ч. ме-га-ве-ли-чия
членувано ме-га-ве-ли-чи-я-та