мащеха

Речник на българския език

ма̀щеха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀щехи, ж.
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак.
2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки.

Грешни изписвания (7)

  • маштеха
  • маштехъ
  • маштиха
  • маштихъ
  • мащехъ
  • мащиха
  • мащихъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ще-ха
членувано ма-ще-ха-та
мн.ч. ма-ще-хи
членувано ма-ще-хи-те
звателна форма