машиностроене

Речник на българския език

машиностроѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Промишленост, свързана с производство на машини.
прил. машиностроѝтелен, машиностроѝтелна, машиностроѝтелно, мн. машиностроѝтелни.

Грешни изписвания (15)

  • машеностроене
  • машеноструене
  • машенустроене
  • машенуструене
  • машиноструене
  • машинустроене
  • машинуструене
  • мъшеностроене
  • мъшеноструене
  • мъшенустроене
  • мъшенуструене
  • мъшиностроене
  • мъшиноструене
  • мъшинустроене
  • мъшинуструене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ши-нос-т-ро-е-не
членувано ма-ши-нос-т-ро-е-не-то
мн.ч. ма-ши-нос-т-ро-е-ния
членувано ма-ши-нос-т-ро-е-ни-я-та