мачле

Речник на българския език

мачле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мач-ле
членувано мач-ле-то
мн.ч. мач-ле-та
членувано мач-ле-та-та