мачканица

Речник на българския език

ма̀чканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Струпване на много хора на малко място.

Грешни изписвания (7)

  • мачканеца
  • мачканецъ
  • мачканицъ
  • мачкънеца
  • мачкънецъ
  • мачкъница
  • мачкъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мач-ка-ни-ца
членувано мач-ка-ни-ца-та
мн.ч. мач-ка-ни-ци
членувано мач-ка-ни-ци-те
звателна форма