мачете

Речник на българския език

мачѐте съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., неизм. Нож за рязане на захарна тръстика, използван в Куба и други страни на Латинска Америка.

Грешни изписвания (3)

  • мачети
  • мъчете
  • мъчети

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-че-те
членувано ма-че-те-то
мн.ч. ма-че-те-та
членувано ма-че-те-та-та