мач

Речник на българския език

мач съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ма̀чът, ма̀ча, мн. ма̀чове, (два) ма̀ча, м.
1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач.
2. Разг. Футболна среща. Хайде на мач! Мачът започва.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мач
непълен член ма-ча
пълен член ма-чът
мн.ч. ма-чо-ве
членувано ма-чо-ве-те
бройна форма ма-ча
звателна форма