мацка

Речник на българския език

ма̀цка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀цки, ж. Жарг.
1. Хубаво момиче.
2. Приятелка, любима.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мацкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мац-ка
членувано мац-ка-та
мн.ч. мац-ки
членувано мац-ки-те
звателна форма