мацериране

Речник на българския език

мацериране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-це-ри-ра-не
членувано ма-це-ри-ра-не-то
мн.ч. ма-це-ри-ра-ния
членувано ма-це-ри-ра-ни-я-та