маце

Речник на българския език

ма̀це съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ма̀цета, ср.
1. Разг. Умал. Маца.
2. Жарг. Мацка.

Грешни изписвания (1)

  • маци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-це
членувано ма-це-то
мн.ч. ма-це-та
членувано ма-це-та-та