мацане

Речник на българския език

мацане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ца-не
членувано ма-ца-не-то
мн.ч. ма-ца-ния
членувано ма-ца-ни-я-та