махало

Речник на българския език

1. маха̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. маха̀ла, ср. Всеки уред, който прави обороти при люлеене. Махало на часовник.

Грешни изписвания (3)

  • махалу
  • мъхало
  • мъхалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ха-ло
членувано ма-ха-ло-то
мн.ч. ма-ха-ла
членувано ма-ха-ла-та

2. махало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

махало е производна форма на махам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. махало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

махало е производна форма на махам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. махало — мин. деят. св. прич. ср. р.

махало е производна форма на махам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. махало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

махало е производна форма на махам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).