махалка

Речник на българския език

маха̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. маха̀лки, ж. Разг.
1. Точилка за тестени кори.
2. Голямо вретено (за груба прежда).

Грешни изписвания (3)

  • махалкъ
  • мъхалка
  • мъхалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-хал-ка
членувано ма-хал-ка-та
мн.ч. ма-хал-ки
членувано ма-хал-ки-те
звателна форма