матура

Речник на българския език

мату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мату̀ри, ж. Изпит, полаган при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Ще се явявам на матура по математика.

Грешни изписвания (3)

  • матуръ
  • мътура
  • мътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ту-ра
членувано ма-ту-ра-та
мн.ч. ма-ту-ри
членувано ма-ту-ри-те
звателна форма