матрица

Речник на българския език

матрѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. матрѝци, ж.
1. Калъп за отливане на печатарски букви и други предмети.
2. Машина, която изработва еднакви детайли или предмети по калъп.

Грешни изписвания (3)

  • матрицъ
  • мътрица
  • мътрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат-ри-ца
членувано мат-ри-ца-та
мн.ч. мат-ри-ци
членувано мат-ри-ци-те
звателна форма