матрикула

Речник на българския език

матрѝкула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. матрѝкули, ж. Книга за водене на гражданското състояние на лицата — раждане, брак, смърт.
прил. матрикула̀рен, матрикула̀рна, матрикула̀рно, мн. матрикула̀рни.

Грешни изписвания (7)

  • матрикола
  • матриколъ
  • матрикулъ
  • мътрикола
  • мътриколъ
  • мътрикула
  • мътрикулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат-ри-ку-ла
членувано мат-ри-ку-ла-та
мн.ч. мат-ри-ку-ли
членувано мат-ри-ку-ли-те
звателна форма